25 юли 2002 г.

РАКИЯТА като библейски генотип и неговото префункционализиране във фолклора и в литературата



Най-мъдрият от царете израилеви–Соломон, съветва в своите Притчи (20:1): Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; и който се увлича по тях е неблагоразумен.
В Тихонравовския дамаскин, български паметник от ХVІІ век, е поместено “Слово-поучение към царете, воеводите, владиците, поповете и всички християни НЕ ОПИВАТИ СЕ!” – Кога ходите по закон господов, тогива се радува бог и ангели негови, а коги престъпяте закон божи, тогива ме грижа яде зарад това. И написахме тогива,  братя мои, това поучение на ваше послушание. Зъм да се не затриете със зло пиянство, както рече и ап. Павел: оти пияници царство небесное не могут намери, ами им е уготована вечна мъка с хайдутите и с влъхвите.”
Тези два текста ме провокираха да изследвам библейския генотип на пиянството и неговото префункционализиране във фолклора и литературата.

Библейският текст 20 пъти говори за спиртно питие (спиртни питиета). В превода на Св.Синод е използвана думата сикер.           Приех,  че ракийката е спиртно питие.  Та ето, многоуважаеми слушатели, резултата:
1. Лишаването от вино и ракия е своеобразно пречистване и жертва, за да се познае Бога: хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог. (Второзаконие 29:6)
2. Старозаветното предание повелява на левитите ( еврейските свещеници) да не са пили при влизане в шатрата със скинията: Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или спиртни питиета, ни ти ни синовете ти с тебе, за да не умрете; това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения.( Левит. 10:9)
3. Обречените на Бога хора също трябва да бъдат трезвеници: Говори на израилтяните, казвайки им: Когато мъж или жена направи изричен оброк на назирейство, за да посвети себе си Господу, тогава да се отказва от вино и от спиртни питиета, да не пие оцет от вино или оцет от спиртни питиета, нито да пие какво да е питие направено от грозде, нито да яде прясно или сухо грозде (Числа 6:2-3)
4. За да се роди дете с предначертано велико бъдеще майката трябва да се пречисти: И ангел Господен се яви на жената и каза й: Ето, сега си бездетна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син. Затова, пази се сега да не пиеш вино или спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто.( Съдии 13:3-4). Така Ана ражда Самуил (Сеул), последният от съдиите израилеви, с чиято помощ евреите се освобождават от филистимците (1 Царе 1:14).

5. Има случаи, в които пиенето в Старозаветното предание е веселие и почивка: И да дадеш парите за какво да е нещо, което пожелае душата ти, за говеда или за овци, или за вино, или за спиртни пития, или за какво да е нещо, което би пожелала душата ти; и там, пред Господа, твоя Бог, да ядеш и да се развеселиш, ти и  домът ти (Второзаконие 14:26)
В 56 глава на Книга на пророк Исай Господ обещава, че е близко “Моето спасение и откровението на моята правда”(56:1). Тогава “Дойдете! Ще доставя вино и ще се напием със спиртно питие. И утре ще бъде същото, каквото и днес, дори и повече.”(56:12).
6. Но празнуването на празник с песни и пиене, понякога е традиция, презирана от Йехова: И Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу. И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят. Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.( Изход 32:6)
7. Алкохолът е нещо като последно причастие: Давайте спиртно питие на оня, който загива и  вино на огорчения духом. (Притчи 31:6)
8. В по-големия процент примери пиянството има негативно влияние върху човека: пророк Исайя проповядва:
5:11 Горко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, които продължават до вечер, догдето ги разпали виното! (т.е. и тогава се е започвало с аперитив!!!): 5Горко на ония, които са юнаци да пият вино, И силни да подправят спиртно питие 28:3  Горделивият венец на Ефремовите пияници Ще се тъпче под нозе; 28:7  Но и тия се побъркаха от виното И се заблудиха от спиртното питие; Свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, Обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, Побъркаха се във видението, спъват се в съденето.
 9. Трезвеността въобще е белег за  здрав разум:
Пр. 31:3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете. Пр. 31:4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино,
Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие? Пр. 31:5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}*.
10. Но пиенето по принцип не е грях. Христос проповядва: Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.  (Лука. 5:33 - 34) И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият. Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?
Средновековната българска книжнина има, адекватно на библейското, отношение към пиянството. Вече Ви цитирах Тихонравовския дамаскин.
 1. В “Пчела” - сборник със сентенции на Антоний от ХІ век, обхващащ антични, библейски и християнски афоризми[1], в главата: “Речи избрани от древни мъже и философи” (една дума много разум съдържа за слушащите)” афоризъм № 86 гласи: Който пости от ядене и питие, а се гневи и възздига вражда , прилича на кораб, който има за кормчия дявола.  Или: По-добре е водопиец нежаден, отколкото винопиец  и длъжен.
Когато запитали Софокъл, той казал: “Лозата три кълна ражда: първият за сладост, вторият за пиянство, третият за безумие.”
Св. Василий (не е уточнено кой точно) проповядва: “Бог не приема пиянството и Св. Дух го отгонва. Както димът прогонва пчелите, така и пиянството – духовните дарове. Пиянството е майка на блудството.”
2. На Св. Кирил Философ[2] е приписана следната премъдрост: Децата са сърдят на тези, които с тях не играят. Пияниците укоряват тези, които не се опиват! Не е редно да се слушат.”

През епохата на Възраждането, съставяйки Първи Видински сборник, (1802 год. “Поучения и словосказания”, НБКМ, №356 ( 98), Софроний Врачански, в раздела Философские премудрости (№ 222) записва: Человек, ако хоче да  живей богоугодно три вещи са тому потребни: перво – удержание язика, второ – умерено ядене и питие, трето – да са варди от курварство.”

В своя “Буквар с малки поучения” в главата “Умни ответи” Петър Берон  пише: “Попитали Леотухида: Защо спартяните пият по малко, а той рече: :За да си гледат сами работата.”
Петко Р.Славейков има една “Пиянска молитва” (1864), посветена обаче на виното:

О, Бакхус, великий боже наш,
Що даваш винце пелинаш,
Пред теб припадам поклонен
Покрай калът потърколен;
Ще славя тебе аз творца,
С таквиз поклони до конца.

Година всяка даваш ти
Все ново грозде да цъфти
А пак в чорбата на плода
Ти влял си сладостна вода!

Но пуста, клета наша чест,
Коремът ни едвам ли шест
Оки да може да сбере;
Затуй, о бог, стори добре;
Кормето ни разширочи!
Ти заповядай и речи,
От туй питье да сбира то
Оки най-малко барем сто.

И пак те молим, боже наш,
Да определиш както знаш,
На месеца барем веднъж
Да иде винце вместо дъжд-
Да може всеки сиромах
Да пий на вяра и без страх.

А против тез неверници
Що ти не служат със шулци,
Потоп задай от туй питье –
Да се издавят в него те,
Пък ний на твоя слава и чест
Да се нарежим пак и днес.



Според фолклористиката, българската  традиция почита виното като древен митологичен символ на плодородие и живот, отъждествяван с човешката кръв (в християнството – с кръвта на разпнатия Христос), но нищо не уточнява за ракията. Заедно с хляба, виното е неразделна част от всички значими календарни и семейни празници и обичаи на българите. С вино се посрещат коледарите, кукерите, полазникът на Игнажден, бабата-акушерка на Бабинден, калесват се кумовете за сватба, прощават си греховете на Сирница и т.н. Наблюдението на съвременната обредна практика обаче показва, че в наши дни виното е съпровождано или замествано от ракия. Тя не се е настанила единствено при запойването на новородените деца и на младоженците.
В битовите и семейни песни на българите виното и  ракията винаги са редом. Като техни определители са постоянните епитети: руйно вино и върла, люта, бистра  ракия.
1. Фолклорните семантични полета на ракията не са по-различни от библейските и старобългарските. Казано накратко фолклорната традиция отрича пиянството, защото то носи зло. В “Снощи се пропил млад Стоян” (битова песен от с.Иширково) се пее:


Де гиди вино червено
Де гиди бистра ракия,
Който те пие зле струва,
Който не,  дваж му й по-добре!
Снощи се пропил млад Стоян
Че заклал Стоян баща си,
Баща си, Стоян, майка си,
Жена си и дечицата.



2. Виното и ракията на трапезата са белег за гостоприемство и въртикащност на булката (с. Кайнарджа)


Сама им Радка шетала
с чисти ги пити канила,
с чиста пита пресята,
с руйно вино червено,
и с върла люта ракия.
Всички са болни лежали
лежали и оздравели.



3. В хумористичния фолклор виното и ракията често са само извинение за единия или другия от младите:
(с. Белица)


Мър що ще тука Тодоро,
Димитровия чер калпак?
Снощи Димитър тук мина
Поиска вино червено,
Нямаше какво да плати
Остави своя чер калпак.

ІМър, що щат тука, Тодоро,
Димитровите потури?
Снощи Димитър тук мина
Поиска върла ракия
Нямаше какво да плати
Остави свойте потури.

ІМър, що щат тука, Тодоро,
Димитровите кундури?
Снощи Димитър тук мина
Поиска гозби най-скъпи
Нямаше какво да плати
Остави свойте кундури.

-Лъжи ,Тодоро, кого щеш,
майка си не ще излъжеш,
че и аз съм мома бивала,
и аз съм момци любила,
но в сандък не съм ги крила.

За финал искам да използвам един дамаскинарски афоризъм, повтарян при необходимост от проф. Г. Данчев от ВТУ “Св.Св.Кирил и Методий”:        Пиенето с мярка укрепва тялото, а душата – словото Божие. Когато си на пир, първата чаша изпиваш за здраве на тялото, втората за сладост, третата за веселие, четвъртата за безумство, петата за пиянство, а останалите за бесовство и блудство.”


[1] Българската пчела е печатана по препис на Парижката библиотека; Сръбската – от ръкопис от сбирката на П.И.Шафарик; Руската пчела – по руски препис от ХІV век.
            [2] Премъдрост на Св.Кирил философ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Бъдете отзивчиви в споделяне на личното си мнение!