Лисабонската стратегия
(2000 – 2010)
Реформаторската програма[1], приета на срещата на
Европейския съвет от Лисабон – популярна като Лисабонска стратегия, цели
подготовка за преход към конкурентоспособна, динамична икономика, базирана
на знанието. Поставя се акцент на нуждата от постоянно приспособяване към промените в информационното
общество и нуждата от засилване на научно-изследователската и развойна дейност. През 2002 г.,
държавните ръководители отиват още по-далеч, като декларират, че “през 2010 г. Европа трябва да бъде лидер по
отношение на качеството на своите системи за образование и обучение”. За да
се случи това е необходимо европейските страни координирано да предприемат
някои мерки в областта на образованието и обучението. Всяка от тях ще приложи
мерките според своите национални
особености и ще бъде насърчавана за прилагането им от сътрудничеството с
останалите страни-членки на европейско ниво, чрез обмяната на опит,
определянето на общи цели и усвояването на работещите добри решения от
партньорите или, както се нарича в европейските институции – чрез отворения метод на координация[2].
През
2001 г., в изпълнение на Лисабонската стратегия, Европейският съвет за
образование (съставен от
министрите на образованието на държавите-членки на ЕС) приема за първи път общи цели, които трябва да бъдат постигнати през 2010 г. от системите за
образование и обучение. Една година по-късно Европейският съвет за образование
и Европейската комисия приемат 10-годишна
работна програма, която ще се осъществява чрез отворения метод на координация.
Европейският съвет (съставен от държавните глави на държавите-членки на ЕС)
утвърждава тези две споразумения и по този начин те се превръщат в нова стратегическа рамка на
сътрудничеството в областта на образованието и обучението между
държавите-членки на ЕС.
Три
са основните цели приети от
министрите на образованието в полза на гражданите на ЕС и съюза като цяло,
които трябва да бъдат достигнати през 2010:
§ Повишаване на качеството и ефективността на системите за
образование и обучение в ЕС;
§ Осигуряване на достъп на всички граждани на ЕС до образование
и обучение;
§ Отваряне на образователната към другите световни системи.
Набелязани са също така и 13 специфични цели за различните видове и нива на образование (в
образователни институции, в допълнителни квалификационни форми и в придобит
опит[3]),
които да превърнат обучението през целия
живот в реалност. Най-общо, според тези цели, образователните системи
трябва да се усъвършенстват в различните си елементи:
обучението на
преподавателите;
основни умения;
използване на ИКТ в обучението;
ефективност на
инвестициите в образованието;
езиково обучение;
професионално ориентиране и
продължаващо обучение;
гъвкавост на системите, която да позволява достъп на
всички европейци до образование, мобилност, гражданско образование и др.
Национална програма за развитие
на училищното образование и ...[4]
В новата концепция за образование, която
дефинира нови образователни цели и политики. „Концептуално ново е разбирането за образованието като фактор на
социалната и културната кохезия и като икономически потенциал. Това разбиране
произтича от стратегическата цел на Европейския съюз - превръщане в
най-конкурентноспособната и динамична икономика
в света, основана на знанието.
Лисабонската стратегия конкретизира тази цел като подобряване на качеството и ефективността на образованието, осигуряване
на всеобщ достъп и отваряне на образователните системи към света”
[5]
Национална програма за развитие
на училищното образование... отчита като основен проблем ориентираността на
системата към запаметяване и възпроизвеждане, а не към провокиране на мислене,
самостоятелност и формиране на умения. Не е успокояващ факта, че това е
сериозен проблем на всички образователни
системи в последните десетилетия, доколкото „в
съвременния динамично развиващ се свят значителният обем от “готови” знания не
е особена ценност и не е достатъчен за успешна социална реализация. Те не дават
възможност за самостоятелност, за творческо мислене и за вземане на решения в
практически ситуации.”[6] Затова Програмата
предвижда ориентиране на училищното
образование към провокиране на мисленето и самостоятелността, към формиране на
практически умения и към развитие на личността (раздел V); изграждане на ефективна система за вътрешно
оценяване чрез широко използване на тестовете и въвеждане на система за
национално стандартизирано външно оценяване в синхрон с отворения метод на
координация.
Операционализирането на
образователното качество
„Качеството на образованието е измеримо във всеки от
аспектите и на всяко от нивата, на които може да се операционализира.” [7]. То е измерима величина
на училищно, регионално, национално и международно ниво; има социален,
педагогически и икономически аспект; атрибут е на всяка от ключовите
характеристики на образователната система - ресурси, функциониране, резултати.
Измерването на образователното качество е неделимо от неговото управление.
Инструмент за управление на образователното качество на национално и
наднационално ниво е и стандартизацията.
Европейският доклад за качеството
на училищното образование посочва 16 индикатора. Международните образователни
изследвания целят да измерят ключови компетентности в няколко области, като по
този начин предоставят данни за състоянието и развитието на образователните
системи и ролята на образователните политики и практики.
Индикаторите за образователни
постижения (синтетични индикатори)
§ читателски компетентности (Reading Literacy) в PISA[8]
§ читателски компетентности при четене с
информативна и естетическа цел (Achievement in Reading Reading
Измерват умението да се извлича
информация и да се интерпретира текст, като се разсъждава върху негови формални
и съдържателни характеристики. Те отчитат едни и същи умения, но с оглед на
различни контексти на тяхното приложение.
PIRLS акцентира върху
разбирането за четенето като
конструктивен двустранен процес, в който читателят създава значение, като
разсъждава върху прочетеното и прилага фонови познания. Текстът придобива
определени значения във взаимодействието с индивидуалния читателски опит.
Приема се, че четенето се мотивира от
два типа цели - информативни и естетически - които се конкретизират в
практиката като откриване и използване на информация; удовлетворяване на
естетически потребности; изучаване и оценяване на съдържанието, езика,
композиционните и структурните елементи на текста; интерпретация, интегриране
на идеи и информация; формулиране на ясни заключения. Не е без значение и
обстоятелството, че повече от половината
въпроси в изпитния материал са с конструктивен отговор, т.е. изискват от
учениците да създадат текст.
Сред 35-те страни, участвали в PIRLS 2001, България заема 4-то място, като оставя след
себе си страни като Канада, САЩ, Германия, Руската федерация и Франция. По-скромни са
резултатите на българските ученици, участвали в PISA 2000 - читателските компетентности на 18% от тях са под
минимума и само 2% постигат максимален брой точки. [10]
В българското училище
изграждането на умения за работа с текст няма интердисциплинарен характер,
както в Западна Европа, а тестът не е обичаен метод за оценяване – с право
твърди Иван Велчев. Основна роля за
изграждане на комуникативни умения има обучението по български език и
литература, но задачите с конструктивен отговор, използвани в PISA, не проверяват основното умение, към чието
формиране е насочено цялостното обучение по този предмет в 7. и 8. клас -
създаване на аргументативен текст с определени композиционни и структурни
параметри... Фактът, че понятие за текст се изгражда в часовете по български
език и литература (т.е. няма интердисциплинарен характер), означава, че този
процес се направлява от учител, специално подготвен за целта. Дали изграждането на тези умения ще бъде
по-ефективно, ако се прави от учители, специалисти в различни области на
познанието, но без необходимите специализирани познания за текста и неговото
функциониране . [11]
Литературното образование и Библията
в контекста на „динамичната икономика, основана на
знанието”
В книгата “Родена ли е Европа
през Средновековието?” [12], Жак Льо Гоф определя
четири основни наследства, завещани от древните народи на средните векове и на
съвременността.
§ Гръцкото
наследство.
§ Римското
наследство,
§ Трифункционалната
индоевропейска идеология[13].
§ Библията
Книгата на книгите е дадена на
хората от Средновековието през първите векове на новата ера от самите
християни. Въпреки разрастващите се настроения срещу евреите, Старият завет, който
е не само религия, остава един от най-строгите и богати елементи на
средновековната култура. Много са неговите аспекти, но според Жак Льо Гоф е
достатъчно да се спомене само монотеизмът. Той се смята за посредника на
християнството, което ще превърне Бог в част от мисълта и историята на Европа.
Съвременната европейска
цивилизация е християнска цивилизация.
Християнството като философия е
универсалистично и свръхнационално. Принципът на Светата църква е общочовешки,
идеалът й – обединение на цялото човечество под егидата на Светата Троица.
Европейският съюз е християнски съюз! Библията е основен, нормативен (в широкия
смисъл на думата) текст на християнското учение. Познаването на този текст и
способността той да бъде интерпретиран е необходимост.
В началото на 90-те год. на
миналия век започват опитите да бъде възобновено изучаването на Библията в
общообразователното българско училище.
От учебната 2000-2001 год. се предвижда изучаването на Свещеното писание в часовете
по литература в ІХ клас.
Изучаването на библейския текст като период от културната история на
човечеството не цели да обучава учениците в необходимостта (Защо? И как?) да спазват Десетте Божи
заповеди или как да се научат да не постъпват като Петър, който три пъти се
отказва от учителя си и от вярата си, изплашен за живота си.
Изучаването на Библията като културен
феномен цели да ОБРАЗОВА учениците – "ДА ИЗМЕРВАТ ЛИЧНИТЕ СИ ЦЕЛИ С ТЕЗИ НА ОБЩЕСТВОТО, да носят морална и социална отговорност”
[14] -
ценности, които перфектно се вписват в целите на европейското образование,
поставени с Лисабонската стратегия.
Обективно е твърдението на Я. Р.-
Мерджанова, че „педагогическата
концепция за изучаването на Библията е културна концепция. Педагогическата цел
е превеждане на Божиите послания като културни послания - разбираеми,
означаващи и значещи за нашите деца. Тоест съхраняване и съзиждане на
Библиотеката”. [15]
Смятам за безкрайно удачно решението Библията като текст да бъде включена в
учебното съдържание по литература, а не по история например. От Ренесанса до
наши дни историята се възприема като истинно слово, литературата – като лъжливо
слово. Обучението по история предполага възприемането на библейските разкази
като нещо действително случило се. Литературата не само предполага, тя изисква
наличието на художествена фикция.
Образованието формира личността. "Образованието
задава перспективата на човека да превръща обекта в субект".[16]
Образованието по
литература е образование по култура – да познаваш Другите, за да можеш да
разбереш себе си. Образованието по литература, чрез изучаването на библейския текст, би
трябвало да проследи диаспората на
библейските сюжети при формирането на европейския културен модел и техните
префункционализации в резултат на интерференцията им с фолклора и литературата,
с народопсихологията в широкия смисъл на думата.
„Природата на словесното изкуство позволява на индивида да осмисли в най-голяма степен ценностното за
отделния индивид и за човечеството от
определена епоха ценностното като инварианттна и същевременно
непрекъснато обновяваща се система.” Библията е творение на писаното слово. Давайки
ни генотипно знание за света, който
ни заобикаля, каноничният текст в интерференция с фолклора и "новата"
митология (Р. Барт) ни учи да измерваме личните си цели и интереси с тези на
обществото, да носим морална и социална отговорност.
[1] Европейски съвет от Лисабон.
Стратегия за икономическо и социално обновление на Европа – Извънреден
европейски съвет от Лисабон 23-24 март 2000 година. В: http://www.mee.government.bg/ind/doc_eco/lisabon%20strategi.pdf
[2] Отворен метод на
координация - метод, съответстващ на новата рамка на сътрудничество за
сближаване на националните политики в областта на образованието и обучението и
постигането на общи цели. Основава се преди всичко на:
§ съвместно идентифициране и
определяне на цели за постигане;
§ съвместно дефинирани индикатори, които да
позволят на държавите да следят състоянието и напредъка си по определените
цели;
§ сравнителни средства за
сътрудничество, стимулиращи иновациите,
качество на обучителните програми за преподаватели (разпространение на “добри
практики”, пилотни проекти и т.н.).
[3] На
английски език се употребяват съответно понятията: formal, non-formal, informal education.
[4] http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/documents/programa_obrazovanie.pdf
[5] Велчев, Ив. Качество на образованието:
национални реалности и глобален проект. В: http://www.liternet.bg/publish9/ivelchev/kachestvo.htm
[6] Национална програма за развитие на
училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006 - 2015г. В: http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/documents/programa_obrazovanie.pdf
[7] Използваме понятието
"операционализирам" в двете му най-разпространени значения:
"дефинирам дадена променлива така, че да може да бъде изразена
количествено" (тъй като проблемът за качеството може да бъде интерпретиран
и в светлината на количествени данни) и "привеждам в действие" (с
оглед на това, че проблемът се отнася до цялата система, но и се актуализира на
всяко от посочените нива) По Велчев, Ив. Цит съч. стр. 3
[8] PISA - Международна програма за оценяване, която се осъществява от
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) и обхваща
15-годишни ученици.
[9] PIRLS - Международно изследване на развитието на читателските умения,
което се организира и провежда от Международната асоциация за оценяване на
образователните постижения (IEA) и обхваща 9- и 10-годишни ученици.
[10] По данни на IEA Progress in International Reading
Literacy Study (PIRLS) 2001 <http://www.teachernet.gov.uk/_doc/3980/PIRLS%20full%20report.pdf> (15.06.2005).
[11] Пак там. С. 10.
[12] Jacques Le Goff, « Europe est-elle nйe au moyen вge ? », Seuil,
2001.
[13] Между IX и XI век много християнски автори определят обществата като
асоциации от хора, разделени на три основни групи – свещеници (oratores), които
се молят, воини (bellatores), които воюват, и работници (laboratories), които
работят. Само така то може да съществува и да се развива пълноценно.
[14] Йовева, Р. Методика на литературното образование. Шумен. 1998. с.
[15] Мерджанова, Я. Рашева. Библията в училище –
педагогическа концепция и методическа парадигма. В: web сп.
Български език и литература 2007 / кн. 2 и 3.
[16] Пак там. с. 11.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Бъдете отзивчиви в споделяне на личното си мнение!